один мой знакомый , очень почтенный болгарин рассказывал о т.н "шопах", которые живут вокруг Софии..знамениты невероятным упрямством, консерватизмом, абсолютно непонятным диалектом... и очень много анекдотов , связанных с ними...типа - увидев жирафу в зоопарке, шоп сказал - "Такого животного - нет!" или" Даже если никого не будет в автобусе, я все же буду толкаться!" ..кстати, возможно кто может добавить об этих "интересных" жителях окресностей столицы БГ....
О, похоже мой любимый как раз шоп. Делаю этот вывод из следующего - мы каждый день едим шопский салат, он родился и вырос в Сливнице ( это городок под Софией) и очень любит ругать нашу российскуй бюрократию с завидным упрямством . Ну последнее это отчасти шутка. А кто еще что может про шопов сказать?
Подът на двореца за малко да се продъни на първия бал Манталитетът и веселбите на софиянци през XIX век Шопите отказват да учат турски и принуждават поробителите в града да говорят на български. Десетина кореняшки семейства владеят по-голяма част от Софийското поле, но половин век след Освобождението от богатството им не остава нищо. Кючекът и хорото отстъпват на полката и валса
ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ
Пътешественикът Феликс Каниц посещава София няколко години преди избора й за столица на Княжество България. Той вижда на чаршията, че шум и оживление пълни пазарската улица. Пред дюкянчетата се трупат българки в народни носии. Движат се продавачи на неща за ядене, които майсторски ги разнасят на тави върху главите си. Стоката си те напористо предлагат с пискливи гласове. Магазините на едро, които доставят стоки за цялата страна, са в ръцете предимно на евреите.
Местното шопско население е прочуто с ината си според писателя Иван Ст. Андрейчин. Независимо дали кореняците са богаташи или бедняци, с тях никой не може да излезе наглава. Едно от най-интересните доказателства за това, е отказът на шопите да научат турски. Затова софийските кадии се принуждават да учат български, за да се разбират с местното население.
Тодораки Пешов Желявецо
Дори четвърт век след Освобождението шопът си остава непроменен и в облекло, и в навиците, и в начина на обработване на земята. Във всичко почти.
Пословична е упоритостта на шопите, когато не искат да натопят някого, но са призовани като свидетели по дело. Ето какъв диалог се води в съда. Съдията пита шопа не е ли в родство с подсъдимия. Шопът мълчи.
- Питам те, не си ли нещо рода с този човек?
- Е па… рода сме…
- Какъв ти е?
Шопът замълчава.
- Да не ти е чичо?
- Е па… чичо…
- Да не ти е лелин?
- Е па… лелин…
- Да не ти е дядо?
- Е па… дедо…
- Да не ти е баща?
- Е па… баща….
- Да не ти е брат?
- Е па брат ми е, я! – признава накрая свидетелят.
И ако съдията не улучи какъв му се пада подсъдимият на шопа, може да си пита, докато побеснее и го изхвърли от съдебната зала.
Още по-трудно е да се проведе какъвто и да друг, дори и по-безобиден разговор, т.е. да се постигне някакво съгласие. Разправят колоритен случай за срещата на ловец и шоп. Ловецът минава през една нива, насеяна с лемец (сорт овес без фосили). Изневиделица срещу него изниква шоп и се провиква:
- Що тражиш у лемецо?
- Рекох да мина за по-право….
- Море, я те питам: що тражиш у лемецо?
- Нали ти казах, рекох да пресека, за да стигна другарите си, ето ги ей-таме…
- Море, мани, мани – я те питам: що тражеш у лемецо?
Ако ловецът е наивен, той може да отговаря на шопа , но разговорът може да се проточи и година все в същия дух и със същия резултат.
По-романтично гледа на шопите известният биограф на стара София Георги Каназирски-Верин.За него те са добряци и наивни, но не обичат усложненията в живота. Шопите не възприемат чуждото и имат свой собствен живот, традиции, думи, които не могат да се чуят никъде другаде в България. Например, един от най-популярните шопски изрази е: “Мачка руча поганец на чандията”, което ще рече: “Котка яде мишка върху стряхата”.
Двама шопи – карикатура от Александър Божинов
Шопския инат Каназирски смята точно изразен в следната случка от времето, когато в София пускат първите трамваи. Возилото се задава откъм булевард “Дондуков”, а срещу него на самите трамвайни релси е спряла волска кола. Коларят се е изправил до воловете и се е облегнал на каруцата. Трамваят ще не ще спира, а ватманът с отчаяни жестове кани нането да се отмести от релсите.
- Маани се от пътьо! – вика ватманът.
- Па оти да се махнем я, отмести се ти! – не отстъпва шопът.
Между селяните е силно изразено подчинението на по-младите пред по-възрастните. Веднъж Георги Каназирски с компания отива към Драгалевци. По пътя съглежда около 80-годишен старик, седнал на един камък. Шопът плаче горчиво, реве, та се къса като дете. Гуляйджиите спират колата и го питат:
- Защо плачеш, старче?
- Хи, хи, хи, хи, биха ме.
- Кой те би и защо те е бил?
- Би ме баща ми…
- Где е баща ти?
- Хей го там, пасе стадото.
Заинтригувана, компанията на Каназирски доближава стадото. Там около овцете пъргаво подскача един столетник.
- Добър ти ден, старче! – поздравяват те таткото.
- Баща ви е стар – отговаря им сърдито старикът.
- Ти ли си бил оня старик, що плаче край пътя – питат гуляйджиите.
- Е па я го бих. Оти да го не бием?
- Ами защо го биеш? Нали е грехота да биеш стар човек?
- Маке, греота било! Оти да е греота? Дете ми е, че го бием, дор душа ми сака!
Трамваи и каруци се конкурират на Лъвов мост през 1900 г. Снимки: Авторски архив
Десетина семейства съставляват тогавашната шопска аристокрация - Хаджиманови, Малкови, Коцеви, Хаджибоневи,Трайкович, Митович, Баталови, Имаретски, Пешо и Тодораки Желявецо. Този т.нар. елит се сродява само помежду си и не се омесва с простолюдието.
Митович забогатява в Цариград и когато се връща в родната София, пръска се слухът, че е донесъл няколко торби, пълни със злато. Гурбетчията праща хабер на другия богаташ – хаджи Мано, че иска дъщеря му Николина за жена. Хаджията обаче, недоверчив като същински шоп, му праща записка, че иска от кандидат зетя си да му услужи за няколко дена с голяма сума. Митович веднага пита в какъв чешит пари да бъде заемът: френски наполеони, английски или турски лири. Като се споразумяват за вида на валутата, хаджи Мано получава 1000 английски лири. Така чорбаджията се уверява, че цариградският гурбетчия е наистина богат. Чак тогава му дава за жена дъщеря си Николина.
А старият хаджи Мано по това време е най-богатият човек в София. Няма махала в града, в която да липсва апетитен имот. Втори по богатство след него е зет му Тодораки Пешов, който владее 1/3 от днешния Лозенец, квартала около сегашните пет кьошета, както и голямото здание на дружество “Балкан” (намирало се е на задния вход на бившия Партиен дом, срещу парадния вход на двореца). Пешов е собственик и на 76 декара около Военното училище. Повечето от тях получава като зестра от страна на жена му – тетка Таска, която е дъщеря на хаджи Мано. Половин век по-късно обаче от тия богатства не остава нищо – тогавашните наследници на Тодораки Желявецо – о.з. полковникът Тодор Пешев и артистът от Народния театър Димитър Пешев, разчитат на пенсия и заплата.
Тодораки Пешов се радвал на всеобщо уважение и винаги бил готов да помогне на нуждаещите се. Съпругата му Таска готви всеки ден несметни количества храна, с която изхранва и бедняците в околните къщи. Стара София била смаяна от сватбата на сина на Тодораки – Пешо, който си харесва за булка хубавата мома Атина от Радомир. 20-30 файтона, тъпкани с народ, потеглят за Радомир, за да доведат булката в София. Колите предвожда тогавашният полицейски пристав Митович (Инчо), яхнал бял кон. Почти цяла седмица траят сватбарските веселби в София. Всеки яде и пие, колкото за три корема - за здравето на младоженците.
Но градът от година на година става все по-притегателен за провинциалисти и чужденци. Пристигат те, отсядат и си търсят място, за да си построят къща. Така парче по парче се разпродават парцелите и имотите на кореняците софиянци, докато им остават само спомените за някогашното богатство. Оттогава идва лафът: всичко преминава, имотът остава.
Народът, който не трепери за имотите си, предпочита да тропне хорце в празничните дни. Цигулката и гъдулката, гайдата и хармониката, флигорната и кларинетът, латерната и тъпанът са предпочитаните инструменти от простолюдието. На хората се срещат и залюбват момите и ергените, а задомените си разменят последните новини, тъй като повечето от тях са неграмотни и не четат вестници.
Кастата на дребните търговци, работниците, занаятчиите и средните чиновници предпочита литературно-музикалните вечеринки. Но и там хорото също е на почит, защото модните танци, с изключение на валса и полката, все още не са превзели българската столица.
По-други са забавленията на висшето общество. За него е чест да присъства на поне седмица по-рано обявената танцувална вечер. Дамите хвърчат по магазини и шивачки, разлистват модни журнали и пазят в строга тайна избора си. А за да не се изложат на танците, всички вземат скъпоплатени уроци на популярните танцувални курсове. Не е зле да изброим някои от предпочитаните тогава танци: кадрил, менует, мазурка, полонез, контраданс и т.н. За улеснение в поканата за бала се упоменава кои от тях ще бъдат играни.
Два салона са подходящи за такива вечеринки – Военният клуб и “Славянска беседа”. В галерията се настанява оркестърът, а покрай стените се слагат два реда столове. На първия сядат желаещите да танцуват, а на втория - роднините и клюкарите. Няма нищо скрито-покрито – всеки жест, поглед или движение се улавя от бдителни очи, веднага се анализира, дешифрира и коментира.
Каймакът на софийското общество се чувства задължен да ходи на четири места: първо – в двореца, а след това – в Юнион клуб, Гражданския клуб и Ротари клуб. За първия бал в двореца по времето на княз Александър Батенберг уроци на кандидат-придворните дами дава жената на английския консул мисис Ласелз. Облеклото на поканените било под всякаква критика, а също и необузданият им щурм към бюфета. За няколко минути всичко било разграбено и излапано. Модните танци накрая били изтикани от мощно българско хоро, в резултат на което за малко не се продънил дворцовият под.
Достъпът до споменатите три елитни клуба бил ограничен и членовете му се подбирали без снизхождение. Баловете, които те уреждат, са пищни, а през другото време в тях може да се похапне, да се прочете пресата и… да се поиграе на хазарт.
КОДЕКС НА ШОПА 1. Най-мразим да мислим. Ненавижу думать
2. Кога ми се приработи, седам и чекам да мине. Когда захочется работать,сижу на стуле и жду пока пройдет
3. Кога съм гладен, не ми се работи. Кога се наручам, ми се преспи. Когда голодный-не хочется работать,а когда наелся захотелось спать
4. Питат ме какво можеш да работиш? Спрашивают что я могу делать? - Моа да копам. Могу копать - Друго? Другое? - Е, па моа и да не копам. -Могу и не копать
5. Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята. Я зажгу свой дом,чтоб сгорел сарай Вуте
6. Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле. Я не хочу чтоб мне было хорошо.Яхочу чтоб Вуте было плохо
7. Никога не могат ми платят толкова малко, колко я съм из- работил. никогда не могут платят мне так мало как я мало выработал
8. Никога нема да ме осъдят толкова, колко я съм крал. Никогда меня не осудят настолько,насколько я украл
9. И по десет лева да направят бензина, я па че си карам ко- лата; и без пари да е - па че го краднем. И 10левов если будет стоит бензин,я буду ехать на своей машине,и если был без денег я сново буду его воровать
10. И сам да съм у трамвайо, па че се бутам. И если один буду в трамвае я опять буду толкатся
11. И сам да съм на опашка, па че се прередим. Даже если я окажусь один в очереди,я все равно захочу быт вне очереди
12. Най-обичам да съм змия - ем си лежим, ем си одим. Больше всего хочу быт змея -едновременно лежу и шагаю
13. И сам да съм на острова, я па че се заградим. И я один на острове ,я сделаю себе забор
14. Я не помним кръчмаро да има да ми дава нещо. Я не помню чтоб трактирщик имел что то отдасть мне
15. Я не помним да имало ден да ми се е работило и да не ми се е пило. Я не помню день в который мне хотелось работать и не хотелось пить
16. Я ходим на работа да си починем. Ке си го отработим в къщи. Я иду на работу отдыхать.А буду отрабатыват дома
17. От дека да си въртим гъзо, он па че си е отзад. Как и не крутит себе задницу она опять будет с зади
18. Какви бееме - какви станааме. Какие были ,какие стали
19. Оти да се косим, като че ми мине. За чем волноватся о том ,как все пройдет
20. Они ми плащатат колко да не умрем, ама я работим колко да не заспим. Они платят мне столько чтоб не умер,но я работаю столько что не уснул
- 2 -
21. Какво е законо? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него. Чот означает закон? Закон это узкая дверь в широкое поле.Только зануды идут через ее
22. - Как си Нане? Ну как ты Нане - Добре съм. Тебе яд ли те е? Я хорошо,а ты на это бесишся?
23. - Вуте, оти копаш седнал? Вуте почему копаешь сидя? - Оти опитах легнал, ама не мое. Потому что пробовал копать лежа,но не получается
Извините но у меня нет времени все перевести,а В, постарайтесь подумать когда читаете .Почти 60 процент слова аналогичние на русские и много поймете.Желаю успехи:))))
plam пишет: Когда голодный-не хочется работать,а когда наелся захотелось спать....и др.. ` ....ммдааа..по моему некоторые правила шопского кодекса широкое применение нашли у русских и украинцев..;)) :
"Она сказала: у тебя не красивое тело Он пошел заниматься плаваньем и получил звание мастера спорта Она сказала: тебе не хватает мужественности Он ушел в армию и вернулся в шрамах и с медалью за отвагу Она сказала: ты глуповат Он закончил университет и аспирантуру, защитил диссертацию и написал книгу Он сказала: ты не сможешь меня обеспечить Он бросил науку, заложил квартиру и открыл свой бизнес, который через два года стал приносить хороший доход Она сказала: ты офисная крыса Он увлекся дайвингом, сноубордом и стритрейсингом Она сказала: ты жадный Он купил ей дом на Рублевке и Феррари Она сказала: бизнес сделал из тебя черствого, бездушного человека Он продал все что у него было, закрыл контору и на все деньги построил приюты для нищих Он пришел к ней – заросший в старых джинсах, похудевший и голодный, с букетиком незабудок в руке Она сказала: да что ты маешься? Ну не люблю я тебя, не-люб-лю"
Десять лучших отмазок по поводу невыполненного домашнего задания • Я случайно разделил на ноль и все мои вычисления тут же сгорели. • Я праздновал день рождения Исаака Ньютона • Я смог подойти к моей тетради на бесконечно малое расстояние, но так и не смог до неё дотянуться • Я знаю доказательство, но на полях нет места, чтобы его записать • Я искал свой ряд в кинотеатре и застрял, пытаясь доказать, что он сходится. • Вчера было облачно, а мой калькулятор работает от солнечной батареи • Я положил тетрадь в шкаф, но тут прибежала четырёхмерная собака и съела её. • Я не смог определить, являюсь ли я квадратом минус единицы, или же квадратным корнем от минус единицы. • Я сделал перерыв на чашку кофе с пончиками… • … и провёл всю ночь, размышляя, какой из них первым обмакнуть в кофе. • Я могу поклясться, что вчера вечером положил тетрадь в бутылку Клейна, а сегодня утром её там уже не было!
Если бы при приеме на работу к водителям относились так же, как к программистам: -- Вакансия: водитель. Требования: профессиональные навыки управлении легковыми и грузовыми автомобилями, троллейбусами, трамваями, поездами метрополитена и фуникулера, экскаваторами и бульдозерами, спецмашинами на гусеничном ходу, боевыми машинами пехоты и современными легкими/средними танками, находящимися на вооружении стран СНГ и НАТО. Навыки раллийского и экстремального вождения - обязательны, опыт управления болидами F1 - приветствуется. Знания и опыт ремонта поршневых и роторных двигателей, автоматических и ручных трансмиссий, систем зажигания, бортовых компьютеров, антиблокировочных систем, навигационных систем (GPS) и автомобильных аудиосистем ведущих производителей - обязательны. Опыт проведения кузовных и окрасочных работ приветствуется. Претенденты должны иметь сертификаты Mercedes, BMW, General Motors, а также справки об участии в крупных международных ралли не более чем двухлетней давности. Зарплата 1500-2500 руб., определяется по результатам собеседования.
....то, что болгары доброжелательно-веселый и юморной народ показали всему миру габровцы – жители Габрово, столицы болгарского юмора!! известны также своим "экономичным" подходом к вещам..любители поторговаться и получить выгоду любым способом...Естественно, что анекдоты отображают сущность и ментальность "габровца"-эконома ...) Все габровские мужчины записались в общество охраны животных, чтобы иметь возможность отказать женам в покупке дубленки. ...Двое габровцев едут в трамвае. Один говорит: – Посмотри, напротив сидит твоя симпатия. Иди и сядь около нее. – Я бы сел, но она, кажется, еще не купила билетик, – ответил второй.
- Пап, ты спишь? – А что? – Дай мне десять левов. – Сплю, сынок, сплю, – сонно пробормотал габровец.
Габровец отмечает сотый день рождения. Среди толпы поздравляющих он вдруг замечает какого-то старика, обнимает его и говорит: - Эдвин, сынок! Как же давно я тебя не видел! Наверное, лет пятьдесят... - Но как ты меня узнал, отец? - По галстуку, сынок, по галстуку...
Один габровец разбогател и уехал в Париж. Перед отъездом он обещал родным, что будет регулярно присылать открытки с видами великого города. Долго от него ничего не было. Наконец он прислал открытку с изображением Эйфелевой башни. На обороте открытки габровец написал: "Это Эйфелева башня. С нее видно все остальное".
Все даты в формате GMT
3 час. Хитов сегодня: 0
Права: смайлы да, картинки да, шрифты нет, голосования нет
аватары да, автозамена ссылок вкл, премодерация откл, правка нет
Предлагаю здесь писать ваши любимые и просто понравившиеся анекдоты... 
1
или" Даже если никого не будет в автобусе, я все же буду толкаться!" 
. Ну последнее это отчасти шутка. А кто еще что может про шопов сказать?
- участник сейчас на форуме
- участник вне форума